С нашите радости почват и нашите мъки | ОВИДИЙ
Най-младият популярен стихотворец от златния век на древноримската литература Публий Овидий Назон се родил на 20 март 43 година пр.н.е. в град Сулмон. В годините на образованието си, той показал огромни качества в региона на риториката. Овидий опитал да се заеме с политически каузи в Рим, само че скоро в него победила пристрастеността към писането на стихове. През първият интервал на творчеството си, поетът писал единствено любовни елегии, които имали голям триумф и се преписвали и учели наизуст. Основно произведение на Овидий остават неговите „ Метаморфози “ – поетично претворяване на 250 митологични истории. Още през 14-16 в. те били преведени на главните европейски езици и оказали голямо въздействие върху литературата и изкуството на поколенията.
„ Eто приключих труда си. Ни Юпитер може с гнева си
да го затрие, ни огън, ни меч, ни корозивно време.
Щом пожелае денят, що права над плътта има,
дано прекъсне потока на моя живот разтревожен:
с по-благородната част ще възляза в надзвездни шир
моето име ще трае вечно незаличимо:
там, дето властвува Рим над земи покорени, народът
ще ме чете и във популярност, доколкото единствено не мами
техният нюх артистите, ще бъда жив през вековете. ”
„ Метаморфози ”
(Metamorphoses of Ovid, Apollo seducing Leucothoe, 1664-1700, Godfried Maes)
Даде господ на индивида лице, обърнато към небето.
Все забравеното търсим, отреченото все желаем.
Стиховете са безсмъртни.
Капката камък дълбае.
Времето отминава, а ние безмълвно стареем с годините.
Докато вдишвам, се надявам.
Ние хвалим предишното, само че живеем със своето време.
Крехък подарък е хубостта.
Нощта прави красива всяка жена на света.
Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш самичък.
Докато си благополучен, ще имаш доста другари.
Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.
И сълзите донасят приятност.
Колкото човек е по-велик, толкоз повече смирява гнева си.
На врага също му е разрешено да се учи.
На обещания всеки може да бъде богат.
Пази постигнатото.
Не желаем това, което познаваме.
Няма път, непристъпен за доблестта.
Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.
Ако си разумен, не мечтай, че тази, която незабавно се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.
По средата най-сигурно ще се движиш.
Дали дава или отхвърля, дамата постоянно е удовлетворена, че я молят.
Позволено е и от врага да се поучиш.
С нашите наслади почват и нашите страдания.
Самата болежка красноречив ме направи.
Талантът не се усилва от аплодисментите.
Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.
Щастлив е оня, който самоуверено е подготвен да отбрани каквото обича.
Краят демонстрира делата.
Времето разрушава всичко.
(Ovid in Exile, 1915, Ion Theodorescu-Sion)
* OVID by LUCA SIGNORELLI
